„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

сеп. 30, 2022 | Технологии

„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

30 септември 2022 | Технологии

Този материал получи голямата награда за „Култура и изкуство“ от реномираната надпревара Web Report 2023. Още по темата – тук.


 

Алгоритмите за генериране на изображение по описание са хит през последните месеци. Те са изумителен пример за това на какво е способен вече ИИ. Започна се с DALL·E, последваха безброй други модели, които постепенно станаха достъпни за все повече хора. Със сигурност, ако не сте се заигравали сами, то поне сте попадали на впечатляващите изображения, генерирани от приятелите ви и споделени в социалните мрежи.

Темата става все по-интересна от много аспекти. Тя определено е революция във фотографията, в създаването на изображения, но и в креативността като цяло. Генерирана снимка за първи път спечели конкурс за фотография за ужас на журито, което не подозираше. После най-големите имидж банки – снимкови архиви, забраниха качването на генерирани изображения… Докато те много често се оказват неразличими от истинските кадри.

Въпросите, които това направление задава, са много. Не по-малко интересно е, че постепенно се появи новото умение да се описват правилно изображенията, така че съответният алгоритъм да генерира точно това, което се очаква. Такива описания дори вече се продават онлайн.

Какво ли ще стане, ако му предложим думите на безспорни майстори на описанието? Как ли ще си представи класически цитати от българската литература? Какви ли илюстрации може да нарисува изкуственият интелект по произведенията на Ботев, Дебелянов, Борис Христов, Георги Господинов?

Ето прелюбопитните резултати от експеримента.

За целта е използвaн алгоритъмът MidJourney, който до момента определено се откроява като „най-поетичен“ – умее доста добре да се справя с креативност, метафоричност, като същевременно успява да намира доста различни посоки.

На български, уви, все още не работи достатъчно добре никой от алгоритмите. Затова са използвани преводи на стиховете на английски от сайта на Кристофър Бъкстон (и собствени преводи там, където изразите са доста по-очевидни). Показвам ви една от първите 4 генерирани картинки по всяка от зададените тема.

 

1. Дяволът, старият дявол…

Задание:

В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола – старият Дявол –
дома си на чашка абсент.

(„На гости на Дявола“, Христо Смирненски)

Илюстрация:

Доста е симпатичен този стар дявол, даже като че ли носи и нещо от „Майстора и Маргарита“. Откъде ли намира алгоритъмът асоциацията с ретро излъчването, да не би наистина по някакъв начин да определя времето, когато са писани стиховете на Смирненски…?

 

2. Високи, сини планини

Задание:

Високи, сини планини,
реки и златни равнини,
небе по-нежно от коприна –
това е моята родина!

(„Високи сини планини“, Младен Исаев)

Илюстрация:

Когато получава ясни и точни указания, MidJourney, също както и „колегите“ си ( подобните алгоритми, се справя прекрасно. А какво по-недвусмислено послание от класическия патриотичен стих на Младен Исаев? Може би планините не са типично български, странно е, че в небето не се търси фотореалистичен стил, но… тук ли е посланието на стиха? Според мен, определено.

 

3. Жив е той, жив е!

Задание:

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

(„Хаджи Димитър“, Христо Ботев)

 

Илюстрация:

Тук, признавам, алгоритъмът потегли в доста странна посока. Важно е уточнението, че заради ограниченията, вложени от създателите, трябваше да се търсят много синоними. Например думи като „кърви“ и „рана“ са забранени и се наложи да подходя по-описателно, в резултат на което вероятно идва и червената куртка.

Любопитно е обаче откъде се появи своеобразният ореол, а и немалко от характеристиките, които определено бихме могли да свържем със самия Ботев. Макар че, разбира се, образът тук далеч да не е негов портрет. И, да, очите определено не са стихията на нашия „художник“, но пък изборът на униформата и сърцето е доста сполучлив.

 

4. Белоцветните вишни

Задание:

Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни?

(„Помниш ли, помниш ли, тихия двор“, Димчо Дебелянов)

 

Илюстрация:

След тъжния образ от Ботев, решавам да избера нещо по-ведро от Дебелянов… доколкото той е точният поет, ако търсим ведрост.

Струва ли ми се, или тази къща наистина изглежда доста по български? Малко са странни летящите вишневи цветове, но… алгоритъмът явно е уловил важността на прословутите белоцветни вишни, за които говори Дебелянов.

 

5. Стопанинът замина за Америка

Задание:

Прозорците – затворени и черни
и черна и затворена вратата,
а на вратата – листът със словата:
„Стопанинът замина за Америка.“

(„Повест“, Атанас Далчев)

Илюстрация:

Да, алгоритъмът видимо не се досети, че тук е логично да има вратата на къща, започна с прозорците и нататък реши да гради образа… още един щрих за това колко е важно прецизното описание, което той очаква, за да може да се развихри с пълна сила.

Извън това обаче, настроението, гамата, композицията, дори сградата определено ми се струват близо до духа на Далчевите стихове.

 

6. Архангел невидим

Задание:

Трябва да свиря в глухата вечер,
докато не дочуя към мене да иде
гласът на хиляда тромпета далечни.
Или на някой архангел невидим.

(„Вечерен тромпет“, Борис Христов)

Илюстрация:

Уау! Искаме невидим архангел, ами… ето го. Той може да е в края на строфата, но го има. Летят крила, самия него го няма. Извинявайте, ако шегата е неуместна, истината е, че получавам доста поетичен образ, който също е в духа на прекрасните стихове на Борис Христов.

П.П. Няма тромпети?!

 

7. Нощта ражда… странни работи

Задание:

Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв –
величав.

(„Септември“, Гео Милев)

 

Илюстрация:

Време е за нещо доста по-„хард“. Чудя се дали да не опитам със „Септември ще бъде май“, но скоро ще дойде времето на метафорите със сезоните.

Тук имаме ли утроба? Очевидно. Вековната злоба, уви, и тук няма как да бъде точно на „роба“, защото алгоритъмът отново ми забранява думата, а явно „потиснатият работник“, с който съм го заменил, не е толкова силна асоциация. Поне аз не я виждам в картината. Която, въпреки това, пристъпва в стилистиката на символизма.

 

8. Август

Задание:

Август. Следобедът на годината.

(„Всичките наши тела“, Георги Господинов)

 

Илюстрация:

Имаме идилия, имаме поле от нещо като макове… може би самата метафора в метафората на Господинов, която шества из фейсбук всеки 1 август, не е уловена особено задълбочено. Може би и от небето има какво да се желае, но… август е, и алгоритъмът явно има нужда от почивка.

 

9. Мунчо тайм

Задание:

Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира.

(„Под игото“, Иван Вазов)

Илюстрация:

Да, това не са стихове. Да, това не е Мунчо. Да, алгоритъмът не ми позволи да пиша „луд“. Да, Патриархът не би познал илюстрацията на последното изречение от класическото си произведение.

Ама е доста готино, не е ли?

 

10. Нечакан и неискан гостенин…

Задание:

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

(„Прощално“, Никола Вапцаров)

 

Илюстрация:

И като че ли наистина Вапцаров отива нанякъде, в свръхизострени детайли на предния план стои и ножът на всяка от думите в иначе меките строфи.

Явно нашият художник си пада по драматичните гърбове, кой знае на какво е учен, за да го постигне.

Остава да гадаем какво точно е разбрал MidJourney от стиха, но като илюстратор в случая се е справил креативно.

 

10+ …на китарата

Май стана прекалено сериозно и драматично, нека не се разделяме с меланхолия, какво ще кажете?

За финал излизаме от света на литературата за кратък гастрол сред мемовете. Всички знаем кой е днес на китарата…

Задание:

На китарата Васко Жабата,
той ще свири, драги гости само за вас.
Ще чуете мелодии, хора, народни песни
цигански кючеци, всичките са лесни.

Илюстрация:

Ето го. Досещате се, заради строгите ограничения, и тук се налага да посменя някоя дума, но Васко… несъмнено е това за радост на всичките си драги гости.

И така, как ви се струва? Справи ли се MidJourney с класическите строфи от българската литература?

Според мен сигурното е едно – той дава много нови посоки за размисъл, включително и в тълкуването на думите, които опитва да разбере в ролята на читател… И на въображател.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

Какво мислят младите хора за изкуствения интелект? Гостували са ми какви ли не събеседници с интересни гледни точки към темата, обобщих и мислите по темата на цели 750 души, попълнили анкетата на...

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни...

повече информация
„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Минималистичен стил, повторения, измамна простота, звук от свят, който се променя, индустриализира, тихите тонове могат да бъдат интерпретирани както като последните стонове на отдаващото се на...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация
Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

След броени дни се задават 7-ите поредни избори за Народно събрание само в рамките на 3 години. Вероятно е активността да е още по-ниска от рекордите, които не спираме да подобряваме, по всичко изглежда, че в Парламента ще влязат още повече партии.
Как да излезем от омагьосания кръг? Защо политиката у нас се превърна в толкова неблагодарно и непрестижно занимание? Къде са лидерите, които да ни вдъхновяват и за които да гласуваме с гордост, а не като за най-малкото зло? Къде са програмите, идеите, визионерството? Ясните политически позиции, принципите… Толкова ли е трудно в крайна сметка?
Разбира се, отговорите е редно да дават специалистите – политолози, социолози, общовойскови коментатори с важни гледни точки. И те ги дават всяка сутрин по телевизиите и целодневно онлайн, но всичко резултира в чесане на езици и допълнително разделяне, подпомогнато от технологиите.
Така че избирам да дам думата на два безспорни авторитета – Бай Ганьо, който така и не иска да си отиде – ще се убедите по цитатите, с които Алеко ни разказва толкова много за политиката по нашите ширини и отношението към нея. И, разбира се, на ChatGPT, чиято най-нова версия обещава да е още по-добра и близка до човешките отговори.

повече информация
Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Какво мислите за изкуствения интелект? Мнението ви е важно!

Мнението ви е важно! През последните години се разделяме в крайности и шаблони в отношението си към технологиите. А изкуственият интелект се превръща във водеща тема, за която всеки има какво да каже.
Как смятате – дали изкуственият интелект е неоправдан медиен шум, или големият фактор, който ще промени бъдещето ни като вид? Ще отвори невероятни възможности пред хората или ще превърне света в дигитален концлагер?
Сега е моментът да кажете какво мислите по темата!
Смятам, че е важно да разберем какво е отношението към ИИ на колкото може повече хора. Ще съм ви благодарен, ако попълните 20 бързи въпроса, нужни са ви само 5 минути.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация

Най-новите:

Уордът на свободния интернет

Уордът на свободния интернет

„Най-добрият начин да получиш правилен отговор не е да питаш. Много по-ефективно е да напишеш грешния отговор“. И всеки ще бърза да те поправи, да влезе в спор, нали така?
Именно това гласи „законът на Кънингам“, прелюбопитно правило за това как ни е променила комуникацията онлайн. Но кой е този Кънингам? Интересна и поучителна е неговата история. Един от пионерите на демократичния интернет, той проправя пътя на Уикипедия и системите за споделяне на мнения онлайн. А ако сте се чудили откъде идва името на свободната енциклопедия, измисля го именно той след неочаквана случка.
Огромен е приносът на днешния ни герой за начина, по който разработваме софтуер. Освен че е сред създателите на Аджайл манифеста, формулирал основите на днешната IT индустрия, Уорд Кънингам е автор на използвани навсякъде в наши дни концепции като технологичния дълг или екстремно програмиране.
Въпреки това днес за него ще намерите броени редове онлайн, които се повтарят. Ето защо е време да се заровим в историята на един от пионерите, прелюбопитните образи, застанали от светлата страна на технологичния свят. Онези, благодарение на които интернет все още е свободна платформа. В която въпреки неспиращата и задълбочаваща се доминация на гигантите, винаги има място за мнението на всеки…

повече информация
„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

„Като го обиждам, не се сърди.“ Какво мисли Gen Z за ИИ?

Какво мислят младите хора за изкуствения интелект? Гостували са ми какви ли не събеседници с интересни гледни точки към темата, обобщих и мислите по темата на цели 750 души, попълнили анкетата на Дигитални истории. Този път давам думата на цели 7 души около 20-те си години, които са се насочили към съвсем различна професия, но и са се задълбали в днешните възможности на алгоритмите. Gen Z, както наричат на запад родените в началото на новия век, определено имат какво да ни кажат.
Колко пъстри Дигитални истории има… Миналата даде думата на току-що завършилия докторантура 88-годишен Петър Шойлев, тази – на младите. 
„От ръкопис до алгоритъм“ се казва излязлата преди няколко месеца книга, която събира важни гледни точки за изкуствения интелект (сред които дори и тази на самия него). Тя беше създадена като студентски проект в майсторския клас на специалността „Книгоиздаване“ в Софийския университет. Начело с преподавателя си д-р Георги Александров днешните ми гости подготвиха завършено издание, минавайки по всички стъпки на създаването му. А книгата беше представена на събитие в журналистическия факултет, на което имах огромната чест да кажа няколко думи като гост, избран от самите студенти. С това започна разговорът ни по важните теми на днешния ден. А ето как продължава в един блиц разговор с много събеседници…
Защо младежите си представят, че скоро все повече хора ще четат книги? Какво е бъдещето, което те виждат във взаимодействието ни с технологиите? Защо е важно да се замислям, че то е в наши ръце и не изкуственият интелект, а ние сами можем да си създадем най-големите проблеми като цивилизация? Този разговор определено ми даде доста поводи за замисляне…

повече информация
Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

Да завършиш на 88. Уроците на д-р Шойлев

80-годишен, днешният ни герой отива да прави компания на позната, която ще се записва да следва журналистика. Спонтанно и той решава да се върне на студентската банка. Това се превръща в приключение, продължило 8 години, пълно със знания и упорито учене. Преди няколко месеца, вече навършил 88, Петър Шойлев получи дипломата си като доктор по журналистика!
Срещаме се, за да си поговорим за ученето и любовта към науката, за журналистиката и бъдещето на начина, по който се снабдяваме с информация. За това как третата възраст може да не е печално, тъжно, самотно занимание, а заслужената есен на житейския път. Как и у нас да имаме повече щастливи, усмихнати и наслаждаващи се на дните си възрастни хора. А какви ли са бъдещите планове на д-р Шойлев?
Все повтаряме, че днес човек трябва да учи през целия си живот… Но как е възможно някой да е толкова мотивиран, да има силите да следва в изцяло нова област на тази възраст, при това да завърши с пълно отличие докторат? Ето как!

повече информация
Един каскадьор срещу хакерите

Един каскадьор срещу хакерите

Кое е по-трудно – да нокаутираш Антонио Бандерас, или да се справиш с кибератаките, насочени към голяма компания? Надали има повече от един човек на света, който да отговори от личен опит на този въпрос. Само днешният ни гост.
Веселин Троянов е участвал като каскадьор в безброй холивудски суперпродукции, снимал се е редом с Джейсън Момоа, Скарлет Йохансон, Гари Олдман, Раян Рейнолдс, Антонио Бандерас.
А днес е начело на българския екип на Check Point – глобална компания за киберсигурност с огромен опит. Докато разработва и своя платформа за инфлуенсъри.
Да, за сигурността ще си говорим и за инцидентите. За риска и предпазливостта. За каскадьорите и зрелищните катастрофи, които може да си осигури всеки, оказал се не достатъчно внимателен онлайн… А може ли изобщо да има безопасност в мрежата?

повече информация
Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Във Вихъра на квантовите нанотехнологии

Живеем в силициевата ера, казва днешният ни гост. А следващите стъпки в развитието на начините, по които създаваме чипове, са свързани не само с напредъка ни в технологиите, но и с развитието ни като цивилизация.
Проф. Вихър Георгиев завършва докторантура в Оксфорд, а през последните години в Университета на Глазгоу преподава и води научни изследвания именно в тази област, от която зависи дали ще успеем да минем на следващото ниво. Дали ще намерим следващата парадигма, която ще ни позволи да запазим прословутото експоненциално развитие на изчислителната мощ на компютрите?
Професорът не само помага за създаването на следващото поколение чипове, но и за технологиите, които ще ни помогнат лабораторните изследвания да стигнат дотам, че с малък сензор да можем да научим толкова за жизнените си показатели и болестите в тялото ни, колкото днес не биха могли да ни кажат и най-модерните лаборатории.

повече информация
„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Мислиш си, че знаеш. Докато нещо друго решава какво да ти показва“

„Минималистичен стил, повторения, измамна простота, звук от свят, който се променя, индустриализира, тихите тонове могат да бъдат интерпретирани както като последните стонове на отдаващото се на машините човечество, така и като първите плахи песни на новородените машини.“
Владимир Полеганов публикува романа си „Другият сън“ преди почти десетилетие. А в него някои щрихи отекват пророчески. За това как делегираме още и още на машините – и спомените, и знанията, и самите себе си.
Днешният ни гост е писател, преводач, сценарист, преподавател. И събеседник, с когото си струва да поговорим за книгите и бъдещето. За думите и машините. За това дали няма да закъснее литературата да ни припомни какво е да сме хора и какво никога не бива да делегираме на машините…

повече информация
Share This