„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

сеп. 30, 2022 | Технологии

„Понякога ще идвам…“ Как ИИ нарисува 10 класически стиха?

30 септември 2022 | Технологии

Този материал получи голямата награда за „Култура и изкуство“ от реномираната надпревара Web Report 2023. Още по темата – тук.


 

Алгоритмите за генериране на изображение по описание са хит през последните месеци. Те са изумителен пример за това на какво е способен вече ИИ. Започна се с DALL·E, последваха безброй други модели, които постепенно станаха достъпни за все повече хора. Със сигурност, ако не сте се заигравали сами, то поне сте попадали на впечатляващите изображения, генерирани от приятелите ви и споделени в социалните мрежи.

Темата става все по-интересна от много аспекти. Тя определено е революция във фотографията, в създаването на изображения, но и в креативността като цяло. Генерирана снимка за първи път спечели конкурс за фотография за ужас на журито, което не подозираше. После най-големите имидж банки – снимкови архиви, забраниха качването на генерирани изображения… Докато те много често се оказват неразличими от истинските кадри.

Въпросите, които това направление задава, са много. Не по-малко интересно е, че постепенно се появи новото умение да се описват правилно изображенията, така че съответният алгоритъм да генерира точно това, което се очаква. Такива описания дори вече се продават онлайн.

Какво ли ще стане, ако му предложим думите на безспорни майстори на описанието? Как ли ще си представи класически цитати от българската литература? Какви ли илюстрации може да нарисува изкуственият интелект по произведенията на Ботев, Дебелянов, Борис Христов, Георги Господинов?

Ето прелюбопитните резултати от експеримента.

За целта е използвaн алгоритъмът MidJourney, който до момента определено се откроява като „най-поетичен“ – умее доста добре да се справя с креативност, метафоричност, като същевременно успява да намира доста различни посоки.

На български, уви, все още не работи достатъчно добре никой от алгоритмите. Затова са използвани преводи на стиховете на английски от сайта на Кристофър Бъкстон (и собствени преводи там, където изразите са доста по-очевидни). Показвам ви една от първите 4 генерирани картинки по всяка от зададените тема.

 

1. Дяволът, старият дявол…

Задание:

В живота си нивга не бях се надявал
на толкова мил комплимент:
покани ме Дявола – старият Дявол –
дома си на чашка абсент.

(„На гости на Дявола“, Христо Смирненски)

Илюстрация:

Доста е симпатичен този стар дявол, даже като че ли носи и нещо от „Майстора и Маргарита“. Откъде ли намира алгоритъмът асоциацията с ретро излъчването, да не би наистина по някакъв начин да определя времето, когато са писани стиховете на Смирненски…?

 

2. Високи, сини планини

Задание:

Високи, сини планини,
реки и златни равнини,
небе по-нежно от коприна –
това е моята родина!

(„Високи сини планини“, Младен Исаев)

Илюстрация:

Когато получава ясни и точни указания, MidJourney, също както и „колегите“ си ( подобните алгоритми, се справя прекрасно. А какво по-недвусмислено послание от класическия патриотичен стих на Младен Исаев? Може би планините не са типично български, странно е, че в небето не се търси фотореалистичен стил, но… тук ли е посланието на стиха? Според мен, определено.

 

3. Жив е той, жив е!

Задание:

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

(„Хаджи Димитър“, Христо Ботев)

 

Илюстрация:

Тук, признавам, алгоритъмът потегли в доста странна посока. Важно е уточнението, че заради ограниченията, вложени от създателите, трябваше да се търсят много синоними. Например думи като „кърви“ и „рана“ са забранени и се наложи да подходя по-описателно, в резултат на което вероятно идва и червената куртка.

Любопитно е обаче откъде се появи своеобразният ореол, а и немалко от характеристиките, които определено бихме могли да свържем със самия Ботев. Макар че, разбира се, образът тук далеч да не е негов портрет. И, да, очите определено не са стихията на нашия „художник“, но пък изборът на униформата и сърцето е доста сполучлив.

 

4. Белоцветните вишни

Задание:

Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни?

(„Помниш ли, помниш ли, тихия двор“, Димчо Дебелянов)

 

Илюстрация:

След тъжния образ от Ботев, решавам да избера нещо по-ведро от Дебелянов… доколкото той е точният поет, ако търсим ведрост.

Струва ли ми се, или тази къща наистина изглежда доста по български? Малко са странни летящите вишневи цветове, но… алгоритъмът явно е уловил важността на прословутите белоцветни вишни, за които говори Дебелянов.

 

5. Стопанинът замина за Америка

Задание:

Прозорците – затворени и черни
и черна и затворена вратата,
а на вратата – листът със словата:
„Стопанинът замина за Америка.“

(„Повест“, Атанас Далчев)

Илюстрация:

Да, алгоритъмът видимо не се досети, че тук е логично да има вратата на къща, започна с прозорците и нататък реши да гради образа… още един щрих за това колко е важно прецизното описание, което той очаква, за да може да се развихри с пълна сила.

Извън това обаче, настроението, гамата, композицията, дори сградата определено ми се струват близо до духа на Далчевите стихове.

 

6. Архангел невидим

Задание:

Трябва да свиря в глухата вечер,
докато не дочуя към мене да иде
гласът на хиляда тромпета далечни.
Или на някой архангел невидим.

(„Вечерен тромпет“, Борис Христов)

Илюстрация:

Уау! Искаме невидим архангел, ами… ето го. Той може да е в края на строфата, но го има. Летят крила, самия него го няма. Извинявайте, ако шегата е неуместна, истината е, че получавам доста поетичен образ, който също е в духа на прекрасните стихове на Борис Христов.

П.П. Няма тромпети?!

 

7. Нощта ражда… странни работи

Задание:

Нощта ражда из мъртва утроба
вековната злоба на роба:
своя пурпурен гняв –
величав.

(„Септември“, Гео Милев)

 

Илюстрация:

Време е за нещо доста по-„хард“. Чудя се дали да не опитам със „Септември ще бъде май“, но скоро ще дойде времето на метафорите със сезоните.

Тук имаме ли утроба? Очевидно. Вековната злоба, уви, и тук няма как да бъде точно на „роба“, защото алгоритъмът отново ми забранява думата, а явно „потиснатият работник“, с който съм го заменил, не е толкова силна асоциация. Поне аз не я виждам в картината. Която, въпреки това, пристъпва в стилистиката на символизма.

 

8. Август

Задание:

Август. Следобедът на годината.

(„Всичките наши тела“, Георги Господинов)

 

Илюстрация:

Имаме идилия, имаме поле от нещо като макове… може би самата метафора в метафората на Господинов, която шества из фейсбук всеки 1 август, не е уловена особено задълбочено. Може би и от небето има какво да се желае, но… август е, и алгоритъмът явно има нужда от почивка.

 

9. Мунчо тайм

Задание:

Тоя луд беше единственият човек, който се осмели да протестира.

(„Под игото“, Иван Вазов)

Илюстрация:

Да, това не са стихове. Да, това не е Мунчо. Да, алгоритъмът не ми позволи да пиша „луд“. Да, Патриархът не би познал илюстрацията на последното изречение от класическото си произведение.

Ама е доста готино, не е ли?

 

10. Нечакан и неискан гостенин…

Задание:

Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.

(„Прощално“, Никола Вапцаров)

 

Илюстрация:

И като че ли наистина Вапцаров отива нанякъде, в свръхизострени детайли на предния план стои и ножът на всяка от думите в иначе меките строфи.

Явно нашият художник си пада по драматичните гърбове, кой знае на какво е учен, за да го постигне.

Остава да гадаем какво точно е разбрал MidJourney от стиха, но като илюстратор в случая се е справил креативно.

 

10+ …на китарата

Май стана прекалено сериозно и драматично, нека не се разделяме с меланхолия, какво ще кажете?

За финал излизаме от света на литературата за кратък гастрол сред мемовете. Всички знаем кой е днес на китарата…

Задание:

На китарата Васко Жабата,
той ще свири, драги гости само за вас.
Ще чуете мелодии, хора, народни песни
цигански кючеци, всичките са лесни.

Илюстрация:

Ето го. Досещате се, заради строгите ограничения, и тук се налага да посменя някоя дума, но Васко… несъмнено е това за радост на всичките си драги гости.

И така, как ви се струва? Справи ли се MidJourney с класическите строфи от българската литература?

Според мен сигурното е едно – той дава много нови посоки за размисъл, включително и в тълкуването на думите, които опитва да разбере в ролята на читател… И на въображател.

Дигитални истории

Дигитални истории е и ще си остане изцяло некомерсиално начинание, на което посвещавам доста време и усилия. За създаването на сайта обаче са нужни определени разходи. Ако имате възможност и желание да подпомогнете сайта, вече можете да го направите. Разбира се, все така важна подкрепа си остава всяка добра дума, всяко споделяне на темите.

<a href="https://karamanev.me/author/georgik" target="_self">Георги Караманев</a>

Георги Караманев

Програмист, журналист на свободна практика и писател. Още за мен – четете тук.
Дигитални истории

Най-нови публикации:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее...

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да...

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг....

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

Сред модерните новини на деня – изборите, Big Brother и внезапното нахлуване на есента, някак си в обществения дневен ред се вмъкна вестта, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин...

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет...

повече информация

Още публикации по темата:

От рубриката:

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

Тест: Колко добре познавате българската история? Ще ви подхлъзне ли ChatGPT?

15 общоприети твърдения за българската история и 15, измислени от изкуствения интелект. Ще успеете ли да ги различите? Кое е исторически факт и кое – безсмислица?
Днес, както никога, спорим за миналото си. Намираме силните исторически моменти, които ни карат да се гордеем, но лесно залитаме и по измислената история.
Можем ли да различим историческите факти от измислиците? Хайде да проверим заедно. 15 твърдения, генерирани от ChatGPT за българската история (и проверени от историк) и 15, които алгоритъмът измисли, помолен да пофантазира. 15 от твърденията са верни, 15 – изцяло измислени от изкуствения интелект.
С този тест започва историческата поредица от Дигитални истории. Ще поговорим с историка Александър Мошев за големите клишета онлайн, ще съберем поуките от някои любопитни фалшификации в мрежата. Ще дадем думата на писателите Виктория Бешлийска и Захари Карабашлиев, на учителя по история и куиз рекордьор Борис Русев. А междувременно сте вие – ще успеете ли да различите фактите от измислиците?
Колко добре познаваме историята си? Нека проверим заедно, а накрая ще обобщим резултатите.

Можете да се включите и в жребий за награди – подбрани книги и фланелки с логото на Дигитални истории. Отговорите се събират до символичния 10 ноември, а на 15-и очаквайте резултатите.
Благодаря от сърце за всяко попълване, за всяко споделяне!

повече информация
Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

Какво мислят българите за изкуствения интелект? (Резултати)

След дълго събиране на отговори в мащабната анкета на Дигитални истории дойде време да обобщим резултатите! Какво мислят българите за изкуствения интелект? Впечатлява ли ги напредъкът му и използват ли го ежедневно? Със страх или с ентусиазъм посрещат следващите големи стъпки в тази посока? Вярват ли, че е възможен генерален изкуствен интелект? Смятат ли, че през следващите години ни очакват мащабни промени? Дойде време да разберем на базата на безпристрастния поглед на данните!

повече информация
Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

Бай Ганьо срещу ChatGPT. Ще гласувате ли?

След броени дни се задават 7-ите поредни избори за Народно събрание само в рамките на 3 години. Вероятно е активността да е още по-ниска от рекордите, които не спираме да подобряваме, по всичко изглежда, че в Парламента ще влязат още повече партии.
Как да излезем от омагьосания кръг? Защо политиката у нас се превърна в толкова неблагодарно и непрестижно занимание? Къде са лидерите, които да ни вдъхновяват и за които да гласуваме с гордост, а не като за най-малкото зло? Къде са програмите, идеите, визионерството? Ясните политически позиции, принципите… Толкова ли е трудно в крайна сметка?
Разбира се, отговорите е редно да дават специалистите – политолози, социолози, общовойскови коментатори с важни гледни точки. И те ги дават всяка сутрин по телевизиите и целодневно онлайн, но всичко резултира в чесане на езици и допълнително разделяне, подпомогнато от технологиите.
Така че избирам да дам думата на два безспорни авторитета – Бай Ганьо, който така и не иска да си отиде – ще се убедите по цитатите, с които Алеко ни разказва толкова много за политиката по нашите ширини и отношението към нея. И, разбира се, на ChatGPT, чиято най-нова версия обещава да е още по-добра и близка до човешките отговори.

повече информация

Най-новите:

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Кой изобрети тостера? Няма такава история!

Сигурно сте чували за Алън Макмастърс, прословутия изобретател на тостера? Опитвайки се да намери идеалната сплав за електрически крушки, той неволно получил вещество, което карало хляба да кафенее до съвършен загар. Уви, след тежка вечер в компанията на половин шише уиски, неговият конкурент Стивън Кромптън откраднал начинанието му и го представил за свое. После обрал цялата слава. И покрай това доста пари…
Дълъг репортаж за него показаха по BBC, „Уошингтън таймс“ описа невероятната му история, „Дейли Мирър“ включи името му сред „50-те най-велики британски изобретатели“. Често го споменават и до днес на Световния ден на тостера – 27 февруари. Статии, сборници, енциклопедии разказват историята му. Дори в популярен британски готварски формат му посвещават състезание, участниците трябва да измислят забележително блюдо в чест на изобретателя на тостера.
Малката подробност е, че… няма такъв човек. Изобретателят Макмастърс е „изобретен“ от двама студенти, решили да покажат колко е важно днес да проверяваме информацията, особено тази, свързана с миналото. Колко лесно даваме доверие онлайн и колко по-критични би трябвало да бъдем. Измислената страница в Wikipedia просъществува почти десетилетие, преди истината да излезе наяве.
Колко лесно е днес да се създаде фалшива история? Отговора дава специалният списък, в който самата англоезична Уикипедия разказва за най-дълго просъществувалите фалшиви публикации.
За мащабни мистификации и дребни, неочаквано случили се шеги. Които идват да ни припомнят колко лесно може да бъдем подведени онлайн.

повече информация
Рори и рецептите на Баба

Рори и рецептите на Баба

Какво ли прави един татуиран американец на борда на 40-годишна лада, устремен към поредното българско село? А какво ли съдържа коктейлът „Компютър“? Защо гражданинът на щата Вашингтон избира да търси старите български рецепти из затънтените села, там, където е „Баба“, събирателното, вечното на един безкраен, универсален образ, който докосва всички ни?
Рори Милър с днешна дата преоткрива магията на българското село. Онова, което изоставяме, а пази толкова от смисъла.
Строителен работник, берач на маслини и учител по английски, преди около 15 години Рори спира в България, за да се родят тук двете му деца. Привлича погледите с участието си в “Masterchef”, после продължава пътя си из затънтените български села. Така се ражда забележителната книга „На око“, сюрреалистичен пътепис, където точни рецепти няма да намерите – и за гозби, и за бъдещето, всичко е „на око“ като мерна единица и начин на живот. Но ще намерите и самото село, и гозбите му, и бабите, и духа, и добре премерените подправки.
Следващата стъпка на американеца е книгата да се появи на английски с кампания в платформа за споделено финансиране. Аз лично ще го подкрепя, защото мисля, че е уловил безценния дух на българското село днес. Което е различно от онова на Елин Пелин и Иван Вазов. Което, вярвам, ще обърне сбъркана мода, че животът е в големия град. Светът на технологиите ни позволява както никога да разбиваме стереотипите. Припомня ни го и книгата на колоритния Рори, който има какво да ни каже и в следващите редове.

повече информация
Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Айнщайн се прекланя пред Дънов? 12 клишета от българската история

Първият християнски манастир е у нас. Пловдив е най-старият град на Земята. Айнщайн се прекланя пред Петър Дънов, а Хан Тервел е спасителят на Европа. Нещо повече, никога не сме губили военен флаг.
Кое от твърденията, които можете да намерите всеки ден онлайн, има историческа обосновка? Къде можем да говорим за различни тълкувания, къде поводът за гордост има пълно основание и къде става дума за откровена измислица?
Историята е толкова важна област, която ни събира и дели. Щедро поле за гордост и за манипулации.
Вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, измислени от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!
А ние ще проверим някои от най-популярните твърдения, поводи за гордост онлайн, които можете да видите навсякъде. Не, няма да фактчектваме, според мен тази идея е обречена, защото и историята, както журналистиката, не може да бъде точна наука.
Срещаме се с историка Александър Мошев, за да поговорим на базата на изворите и на логиката, да се опитаме да потърсим рационалния поглед. Аз му подавам без предварителни условия 12 избрани клишета, а той ще разкаже повече за тях и за това доколко съвпадат с мнението на днешната историография.

повече информация
Кое лекува историческите рани?

Кое лекува историческите рани?

Историята днес ни свързва и дели, разпалва и вълнува, както никога преди. Разбира се, и защото, „който контролира миналото, контролира бъдещето“.
Захари Карабашлиев с най-новия си роман – „Рана“ се обърна именно към българската история, към едни от най-драматичните ѝ и важни моменти. Към раните, които ни нанася миналото, към предците, чийто път продължаваме. Романът наднича в няколко от големите теми на последните 150 години по вълнуващ и автентичен начин. Писателят вече ми е гостувал, срещаме се отново, за да поговорим за миналото. За силните му истории и вълнението. За поуките и отговорите. За това, което ни събира и което ни дели.

повече информация
ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

ИИ влезе сред най-добрите на втори поетичен конкурс (експеримент)

В литературните среди отекна новината, че в престижния конкурс за младежка поезия „Веселин Ханчев“ сред избраните от журито финалисти е попаднал неочакван състезател – 21-годишният Христиан Папазов от силистренското село Ножарево е изпратил стихове, генерирани от изкуствен интелект. Христиан (или който и да стои зад това име) се отказа от участието си, пишейки, че единствената му цел е била да привлече вниманието към темата.
Не знам дали вярвате в съвпадения, аз – не. На 25 октомври, ден преди новината да излезе, бяха обявени 10-те избраници на журито в друг популярен поетичен конкурс. И ето че отново в селекцията попаднаха… генерирани стихове. Този път като част от експеримент на Дигитални истории.
Но как така само за два дни двама „автори“ със стихове, написани от ИИ, се озоваха сред най-добрите, тези, измежду които ще бъдат избрани победителите? И, по-важното: кои са големите въпроси и изводи от това? Вярваме или не в съвпадения, явно е, че е дошло време да поговорим по-адекватно и задълбочено за големите въпроси на днешния ден.
Денят на будителите според мен е точният, за да се събудим…

повече информация
„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

„А можеше и да го няма г-н Русев… Ето това е историята!“

Защо си струва да познаваме по-добре миналото? Надали има кой да ни отговори по-обосновано от днешния гост. Освен че призванието му е да пали интереса към историята на младите хора, добрата памет пък е тази, която го превърна в недостижим рекордьор в една забележителна област на познанието.
Борис Русев спечели невероятните 34 победи в куиз шоуто „Последният печели“, преди сам да се откаже да продължи нататък. И да се върне към истинското си призвание като гимназиален учител по история в столичното 31-во училище „Иван Вазов“, познато на всички като „Бастилията“.
Днес е толкова модерно да си говорим за история. Но… защо? И защо тя не спира по-скоро да ни дели, отколкото да ни събира? Как да пробудим интереса на младите хора към миналото и защо е важно да го познаваме? Дали любовта към него минава през личните истории, през съдбите на предците ни? Какво ще кажат бъдещите историци за днешните странни времена? Вярно ли е, че… хан Крум е наложил закона да се отсичат ръцете на крадците?
Не е вярно. А отговорите на другите въпроси ще потърсим заедно с шампиона, който постигна недостижим рекорд.
Междувременно… защо не проверите, вие можете ли да различите някои общоприети твърдения, свързани с българската история, от такива, „измислени“ от изкуствения интелект? Опитайте тук, този експеримент ще даде интересни резултати!

повече информация
Share This